Друг вид отговорност, която може да понесе едно лице в качеството му на управител на търговско дружество е регламентирана в разпоредбата на чл. 145 от ТЗ, съгласно която управителят и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.
Така според становището на върховните съдии изразено в Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, предпоставка за реализиране по исков път /чл. 145 ТЗ/ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност.
Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения – договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди.
Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. “управителски деликт”, изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя.
Решението на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ. Само допълнително настъпили правопогасяващи или правоизключващи факти, отричащи правопораждащия факт, биха довели до погасяване на отговорността. Типичен случай за погасяване на възникналата отговорност на управителя е допълнителният факт на евентуално взето решение от ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ за освобождаването му отговорност.
Тази възможност за опрощаване на отговорността на управителя е предоставена единствено в компетентността на ОС. При взето решение за освобождаване от отговорност на управителя, дружеството не може да претендира вреди, независимо, че фактическият състав на деянието е осъществен. Това решение на ОС на ООД е допълнителен правопогасяващ факт, поради което за предявяване на иска, с който се търси имуществена отговорност на управителя, не е необходимо да се вземе изрично решение от ОС на дружеството, че управителят му не се освобождава от отговорност. Решението на ОС на съдружниците за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ съдържа в себе си и волята на дружеството, че не освобождава управителя от отговорност.
Важно становище по този въпрос е изразено и в Решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК
Там се казва, че макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма – чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление.
Предвидената в чл. 145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.
Във въпросният казус, дружество претендира вреди от управителя си, който е сключил договор, с който продал на трето лице 2 бр. леки автомобили, собственост на дружеството, за цена 25 000 лв., която не отчел и не предал на дружеството.
Според върховният съд становището на въззивния съд, че искът за сумата 25 000 лв. е основан на разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, е резултат от неправилно приложение на материалния закон при определяне на правната квалификация на спорното материално право.
Макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма – чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление.
Предвидената в чл. 145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.
В практиката се претендират вреди нанесени от управителя на дружеството, когато например същият е извършил разходи без да са налице разходоправдателни документи. Важни изводи относно отговорността на управителите по чл. 145 от ТЗ се судуржат в Решение № 128 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2167/2019 г., I т. о., ТК. Там се изразява становището, че безпротиворечива е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК е, че специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление.
В този случай, приложим е чл. 111 б. “б” ЗЗД при определяне срока на погасителната давност. Не само с Решение № 177/2014 г. по т. д. № 66/2012 г. на ІІ т. о. ВКС се е произнесъл, че отговорността по чл. 145 ТЗ е за т. нар. “управителски деликт”, а не същински деликт. С по-ранната си практика, а именно Решение № 14 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на І т. о. е посочил, че специалната имуществена отговорност на управителя на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения – договорно и органно.
Поради това законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иск за обезщетение срещу управителя, поради неизпълнение на задълженията му по договора по чл. 141, ал. 7 ТЗ. Този договор е особен вид договор за поръчка поради което правната симетрия изисква както отговорността за вреди по общия закон – чл. 82 вр. чл. 280 ЗЗД е под режима на чл. 111, б. “б” ЗЗД, така тази разпоредба да се прилага и спрямо мандатното правоотношение между дружеството и управителя.
Отговорността по чл. 145 ТЗ е особен вид договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за договорите. Няма пречка отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. Такъв иск, обаче не е предявен.
Важни въпроси относно имуществената отговорност на управителя към дружеството се разясняват в Решение № 2807 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1945/2016 г., I т. о., ТК,
Там е поставен за разглеждане въпроса допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 145 ТЗ имуществената отговорност на управител за недостиг на парични средства в дружеството да бъде ангажирана без да е извършена ревизия или инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството, за да се установи съответното им състояние/наличност към определен момент?
Становището на върховните съдии по така поставеният въпрос е, че отговорността на управителя за вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление, е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона – като негов органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото търговеца. Тя е неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие конкретни действия или бездействие – неупражнен контрол от страна на управителя на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили се върху патримониума на дружеството.
Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е редовно и документално обосновано.
В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни касови ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата, респ. – на вземането от управителя.
Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост, доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към определен момент, което се установява от нарочна комисия, назначена от ръководителя на предприятието, която отразява резултата от проверката в съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/, служещ като основание за по-нататъшните счетоводни записвания. В частност на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица.
Проверката, включваща съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и други платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки, също се извършва от назначена от управителя комисия, която изготвя акт за касова наличност.
Именно актовете, с които проверките приключват, като обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно – за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица било по реда на Кодекса на труда – за материално-отговорните лица или по Търговския закон – за управителите на дружества.
За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране, съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности, след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив.
Поради това ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна /а не частична, каквато е проверката за касова наличност, за която отговаря конкретно касиерът като МОЛ/ проверка на имущественото състояние на дружеството.
Тъй като ГПК не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да бъде установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо, но не единствено средство за доказване.
Последното може да бъде извършено и чрез експертиза в хода на производството, която обаче следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл. 145 ТЗ и чието съществуване е безспорно между страните по делото.
