Какво трябва да знаем за данъчното облагане на онлайн търговията извършвана от физически лица.
Надали за някого е тайна, че онлайн търговията обикновено изисква спазването на множество законови задължения много от които са вменени от различните данъчни закони. Целта на настоящата е да откроим най-съществените от тях най-общо, като за повече информация може да се свържете с нашият екип за конкретна консултация.
И така продажбата на стоки или услуги онлайн може да доведат до данъчни задължения по Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ако продажбите се извършват от физическо лице или по Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) ако се облагат с патентен данък , могат да доведат естествено и до данъчни задължения по ЗДДС и не на последно място могат да възникнат и специфични задължения по Наредба № Н-18/2006 г. свързани с декларирането на т.нар. електронни магазини в НАП.
Както споменах вече в едни случаи доходите от онлайн търговия придобити от физически лица може да се облагат с данък по реда на ЗДДФЛ, в други по реда на ЗМДТ с патентен данък. За да се облагат тези доходи с патентен данък трябва да са придобити от извършване на т.нар. патентни дейности оборотът на лицето от тези дейности не превишава 50 000 лв. за предходната година и да не е регистрирано по ЗДДС. Ако придобитите от физическо лице доходи не се облагат с патентен данък то следва да бъдат обложени по реда на ЗДДФЛ. Тук обаче също има различни варианти за облагане. Така например въпросните доходи следва да бъдат квалифицирани като доходи от стопанска дейност.
От своя страна те са два вида: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите от упражняване на занаят. Тоест съгласно ЗДДФЛ, доходите от продажбата по интернет на ръчно изработени предмети или изделия например, може да се облага по два различни начина.
Единият е редът предвиден в чл. 29, ал.1, т. 2, буква ,,в” от ЗДДФЛ. Съгласно ал.1 на цитираната норма, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто. В т.2 буква ,,в” са посочени доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;
Другият ред по ЗДДФЛ, за облагане на физическите лица реализирали доходи посредством продажби по интернет, е предвиден в нормата на чл. 26. Съгласно въпросната норма облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на ал.7, съгласно която по същият ред се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
В случая определяйки реда на облагане е важно да съобразим дали лицето извършило продажбите може да бъде считано за търговец за данъчни цели или не може.
В тази връзка е важно да знаем, че едно лице може да бъде определено като търговец ако извършва такава дейност по занятие. В правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Във възприетата до сега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното й осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС №7301 от 23.05.2012 г. по а.д. №1394 от 2012 г., Решение на ВАС №5935 от 26.04.2013 г. по а.д. №7552 от 2012 г. и др.).
Друг вид важни задължения предвидени в данъчното законодателство, които могат да възникнат при извършване на онлайн търговия са свързани с документирането на доставките. Тези задължения са предвидени в ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от данъчно задължените лица ( ДЗЛ).
Общият принцип относно задължението за издаването на фактури, гласи, че всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Следователно, след като доставките се извършват от данъчно задължено лице, то трябва да документира същите с издаването на фактура, независимо дали има регистрация за целите на ДДС.
Също така следва дебело да подчертаем, че начинът на плащане на възнаграждението, дължимо в полза на доставчика, не е определящо за това дали за сделката трябва да се състави фактура или не. Естествено данъчното законодателство е предвидило и изключения от принципа за издаване на фактури. Има случаи, в които издаването на фактура не е задължително. Такъв случай е например когато получател по доставките е данъчно незадължено физическо лице.
В такива случаи, ако доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице той издава отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период най-късно в последния ден на данъчния период.
Ако не е регистрирано по ЗДДС лице обаче документирането следва да стане съгласно нормата на чл. 9, ал.2 от ЗДДФЛ, като издаде документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството, ако не е задължено да издава фискална касова бележка. По -долу ще се разгледаме и въпроса кога се издават фискални касови бележки.
Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките закупени от интернет сайт е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Принципните условия при които едно лице е задължено да издаде фискална касова бележка са указани в нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Така според въпросната норма на първо място трябва да:
- да се извършва доставка (на стоки или услуги) в търговски обект.
- доставчикът да е данъчно задължено лице, независимо дали има регистрация за целите на ДДС, или не. Тук е важно да се има предвид пак дали лицето извършва търговска дейност по занятие или сключва само спорадични сделки.
- получателят да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него.
- плащането да е в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
Видно е, че въпросните предпоставки са неприложими към електронната търговия.Там няма как например получателят да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката. Поради тази причина през 2019 и 2020 г. влезна в сила изцяло нова нормативна уредба специално приспособена за документирането на плащанията получени от продажби по интернет.
Важно е обаче да имаме предвид, че както при класическият вид търговия, така и при електронната търговия се запазва най-важното условие за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, а именно плащането да е в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Това което е въведено като рационализация при електронната търговия е възможността в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ.
Друга съществена рационализация специално въведена заради бурното развитие на електронната търговия в последните години е възможността при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги да се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Естествено въведе се и легално определение на понятието неприсъствено плащане според което „неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта” е заплащане чрез платежна операция, инициирана по интернет и осъществена чрез софтуерно идентифициране на кредитна или дебитна карта или друг картово базиран платежен инструмент от виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal) без физическо прочитане на картата и без едновременното физическо присъствие на продавача и купувача по продажби, при които предоставянето на стоките или услугите става на място, различно от търговския обект на търговеца.
Въведе се и легално определение на понятието електронен магазин, което гласи, че „електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
В горецитираната Наредба № Н-18/2006 г. се въведоха и специфични задължения за лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Така например съгласно чл. 52м, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
Тук естествено възниква въпроса кои лица са тези лица по чл. 3 от Наредбата. Най-общо можем да кажем, че лице по чл. 3, ал. 1 от Наредбата е всяко лице, което извършва доставки на стоки и услуги и е длъжно да ги регистрира и отчита чрез фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ.
Както посочихме вече в случая с продажбите чрез електронен магазин това са лицата, които приемат плащания в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.
Именно за тези лица възниква и задължението за регистрация като е-магазин по чл. 52м от Наредба Н-18.
Лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
Важно е да подчертаем, още веднъж, че когато едно лице извършващо продажби чрез електронен магазин и приема само плащания чрез чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, то не е задължено да издава фискална касова бележка или електронна бележка и не е задължено да регистрира електронният си магазин в НАП.
Затова тук в обобщение, следва да подчертаем, че съгласно Наредба Н-18, ФКБ не се издава само, ако „плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит или
- наличен паричен превод, извършен:
– чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
– чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“.
Във всички други случаи трябва да бъде издавана ФКБ. Този извод се потвърждава и от дългогодишната практика на НАП.
Тълкуването и прилагането на горецитираната норма повдига не малко въпроси в практиката, затова по-долу ще се опитам да разгледам най-често срещаните.Така често се поставя въпроса дали е необходимо да се издава ФКБ при продажби от разстояние, за които е налице плащане с платежна карта.
Отговорът по този въпрос всъщност е категоричен и се извлича пряко от действащата нормативна уредба – чл. 118 на ЗДДС и чл. 3на Наредба Н-18. При всяко плащане с дебитна или кредитна карта, както и при плащания с други заместващи парите платежни средства, трябва продажбата да се регистрира с издаване на ФКБ.
Както споменах по-горе обаче, от началото на тази година закона предоставя възможност на задължените лица, в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и при неприсъствено плащане, вместо ФКБ, да издават и предоставят на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Особена хипотеза е налице и в ситуации, при които плащането с платежна карта се опосредява чрез специфични доставчици на услуги от типа на ePay, PayPal и други подобни. При тях купувачът регистрира своята платежна карта в съответната платформа и плащането се инициира чрез тяхното посредничество.
От правна гледна точка тези плащания, обаче, продължават да са плащания с платежна карта и не попадат в обхвата на изключенията по чл. 3, ал. 1 на Наредба Н-18.
Те не съставляват нито кредитен превод, нито директен дебит, нито наличен паричен превод по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Назад във времето, обаче, практиката на НАП относно плащанията в интернет чрез подобни доставчици е противоречива. В някои становища НАП приема, че ако плащането се извършва чрез Изипей, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър на БНБ по ЗПУПС. Ако дружествата са фигурирали в този регистър като лицензирани платежни институции, НАП е приемала, че търговецът е освободен от задължението за издаването на ФКБ. В друга практика, посветена на плащания чрез Paypal, обаче, НАП приема, че такъв тип плащания не попадат в изключенията по Наредба Н-18 и търговците следва да издават ФКБ, ако получават плащания чрез тях.
Към настоящия момент практиката на НАП става все по-константна и все по-категорична в посока да третира всяко плащане с платежна карта, независимо от конкретния механизъм на извършване/ опосредяване, като плащане, което изисква издаване на ФКБ.
В заключение, за електронните магазини е налице задължение да регистрират чрез ФКБ всички плащания, извършени към тях чрез платежни карти, независимо дали:
- посредством виртуален ПОС терминал или
- чрез използването на специфични услуги като Epay.bg, Paypal и друго подобни.
Тези плащания, колкото и невероятно да е, са приравнени на плащания в брой. При всяко такова плащане реално паричните постъпления не са в брой, а в платежна сметка. Твърди се, че причината за този необичаен режим на картовите плащания е свързана със затруднения на приходната администрация да контролира приходите, тъй като понякога е възможно постъпленията да влизат в платежна сметка, която не е на търговеца.
Друг въпрос често дискутиран в практиката е, следва ли да се издава ФКБ при извършена продажба с наложен платеж. По този въпрос следва да се има предвид, че когато плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Б. Момчилов
