Както е добре известно от началото на 01.07.2020 г. влезнаха в сила промени в чл. 66 от ЗДДС, с които се въвежда намалена данъчна ставка от 9% при доставка на определени в закона стоки и услуги. Както вече предположих в предишната си статия, най-много въпроси и затруднения в практиката ще предизвика прилагането на намалената ставка при доставката на т.нар ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на закона.
Така например в практиката е възникнал въпроса дали следва да се прилага намалената данъчна ставка на ДДС при доставката на храна за бебета от дружество стопанисващо детска кухня. По този въпрос следва да се има предвид, че детската кухня се определя като структура, където се приготвя и предоставя храна и е необходимо да се прецени приложимостта на разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
На основание чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, считано от 01.07.2020 г. ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128.
Съгласно дефиницията, дадена в т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС „ресторантьорски услуги” са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани отдостатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране.
Не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти;
в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
Доставката на храна от детска кухня се състои в приготвяне, съхранение и предоставянето на приготвената храна в опаковки за многократна или еднократна употреба, като не се предоставят други съпътстващи/подпомагащи доставката услуги.
Предвид това не може да се приеме, че е налице доставка на ресторантьорска услуга, поради което следва да се приеме, че е налице доставка на стока, респективно приложимата данъчна ставка за данъка върху добавената стойност е 20 на сто.
Интересен е и въпросът дали намалената ставка по ЗДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги, важи и за безалкохолните напитки и предлаганите храни (ядки и шоколад и др.) в питейни заведения (дискотеки и барове).
За да отговорим на този въпрос освен горецитираната дефиниция на „ресторантьорски услуги”, дадена в т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС, следва да имаме предвид и дефиницията на това понятие дадена в европейското законодателство и съдебна практика.
Следва да се има предвид, че понятието „ресторантьорски услуги” е дефинирано и в чл. 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
Съгласно параграф 2 на цитираната разпоредба, доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
В този смисъл е налице и практика на Съдът на Европейския съюз, като съдът приема че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от която доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано доминират и тези сделки следва да се считат за доставка на услуги (решение по дело С-231/94, т. 14).
В решение по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09 съдът е постановил че при осъществяването на ресторантьорските услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е резултат от поредица от услуги, като се започне от приготвянето на ястията и се стигне до сервирането им в чинии на масата и редица други съпровождащи услуги – подреждане на прибори, съвети относно избора, разяснения относно предлаганите ястия и напитки (т. 65).
Когато приготвянето на крайния продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно и редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуга (т. 68).
В диспозитива на цитираното решение съдът е заключил, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член 5, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест.
В случая необходимите за посочения тип заведения безалкохолни напитки, ядки и шоколад се закупуват готови и годни за консумация, като от страна на заведението е необходимо единствено да се осигурят условия за правилното им съхранение. За да се консумират непосредствено от клиентите се изискват допълнителни услуги, но същите не са в такъв обем,при който да може да се приеме, че услугите са с по-голяма тежест – необходимо е разопаковането им и поднасянето им на клиента по подходящ за консумация начин.
Предвид изложеното можем да заключим, че при продажбата на безалкохолни напитки, ядки и шоколад в барове и дискотеки следва да се приложи стандартната ставка на данък върху добавената стойност от 20 на сто, а не намалената ставка от 9 на сто.
В тази връзка интерес представлява и хипотезата, когато например дружество извършва дейност в хижа, в ресторант и сладкарница. В ресторанта, както и в сладкарницата има обикновен бар през, който се предават на клиента приготвените хранителни продукти (кюфтета, кебапчета, супи, салати, пасти и напитки).
В заведенията няма сервитьор, а е на самообслужване. В помещенията, както и извън тях има места за сядане и санитарни помещения, но реално те могат да се заемат и от хора, които както могат да си поръчат нещо от щанда и витрината на сладкарницата, така и могат да консумират храната, която са си донесли от вкъщи. Освен това при консумацията на хранителни продукти и напитки от двете заведения се използват, както стъклени и порцеланови чинии и чаши, така и пластмасови.
При така описаната фактическа обстановка се поставя въпроса може ли да се облагат с 9% доставката на хранителните продукти в хижата, съгласно промяната на чл. 66 ал. 2 от ЗДДС.
За да се отговори на този въпрос, освен дефиниция на „ресторантьорски услуги”, дадена в т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС, следва отново да имаме предвид и дефиницията на това понятие дадена в европейското законодателство и съдебна практика.
По точно в случая отново следва да се вземе в предвид понятието „ресторантьорски услуги” дефинирано и в чл. 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и мотивите на горецитираните вече решения по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09.
Основният извод от въпросните решения на ЕС е, че когато приготвянето на крайния продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно и редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуга (т. 68).
В диспозитива на цитираното решение съдът е заключил, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член 5, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест.
Предвид изложеното, доколкото в гореописната хипотеза се касае за продажба на готови продукти, които се приготвят не по поръчка на крайния клиент, а постоянно и регулярно с оглед очакванията за търсене, не може да се приеме, че това е елемент с по-голяма тежест, който би придал на доставката характер на доставка на услуга.
Oсвен това, в случая очевидно няма обслужване на клиентите в същинския смисъл:
- няма сервитьор, а храната се предоставя на клиента през т.нар. „бар”,
- не се дават съвети,
- на клиентитене се гарантират места за сядане, където да консумират храната, доколкото наличните места могат да се заемат и от други лица.
Предвид това, в случая би следвало да се приеме че е налице доставка на стока, а не доставка на ресторантьорска услуга и следва да се приложи стандартната ставка на данък върху добавената стойност от 20 на сто, а не намалената ставка от 9 на сто.
Същите разсъждения важат и в хипотезата, когато храната се предлага в бистро (ресторант на самообслужване), в което няма назначен готвач, предлагат се готови сандвичи, напитки и други храни, които се купуват, т.е. не се приготвят на място в бистрото, а се препродават. В заведението има маси и столове, сервитьори за отсервиране, санитарен възел на разположение на клиентите, обособена каса.
В тази хипотеза също следва да се приеме, че се касае за продажба на готови продукти, които не се приготвят по поръчка на крайния клиент, а се закупуват готови и се препродават, както и липсата на други подпомагащи услуги, свързани с доставката,
Ето защо е налице доставка на стока, а не доставка на ресторантьорска услуга и да се приложи стандартната ставка за данък върху добавената стойност от 20 на сто, а не намалената ставка от 9 на сто.
Срок за извършване на ревизията и неговото продължаване. Компетентни органи за възлагане на ревизия.
На първо място следва да се направи разграничение между срок за извършване на ревизията и ревизиран период. Ревизираният период посочва кои данъчни периоди ще бъдат обект на ревизията, а срокът – времето, през което следва да бъде извършена ревизията.
Срокът за извършване на ревизията е определен в разпоредбата на чл. 114 от ДОПК. Съгласно ал.1 срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143м, ал. 1 иличл. 269щ, ал. 3, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава.
В ал.2 и 3 от същата разпоредба са регламентирани хипотезите на продължаване на този срок. Така съгласно ал.2 ако срокът от три месеца се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Съгласно ал.3 пък, когато и този сроко се окаже недостатъчен поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години със заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.
Съблюдаването на сроковете за извършване на ревизия, може да се окажат от съществено значение с оглед защитата на правата на ревизираното лице, тъй като според съдебната практика на върховната съдебна инстанция, само в рамките на тези срокове е допустимо събирането на доказателства. В случай, че събирането на доказателства е осъществено извън срока за извършване на ревизията, то същите не могат да послужат като годни доказателства, съответно не следва да намерят отражение в констатациите на ревизионният акт.
С разпоредбите на чл. 119 и чл. 120 от ДОПК се регламентират органите, които издават РА. Така съгласно чл. 119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.
В ал.3 от чл. 119 от ДОПК е предвидена и хипотеза за преодоляване на несъгласие между органите, които следва да издадат РА или да прекратят производството поради недопустимост.
Така съгласно въпросната разпоредба, когато органите не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията.
Действия извършвани от ревизиращите органи.
Връчване и удостоверяване връчването на заповедта за възлагане на ревизия на ревизираният субект. Връчване чрез прилагане към досието.
Заповедта за възлагане на ревизия подлежи на връчване на задълженото лице. Връчването следва да бъде извършено при стриктно спазване на всички изисквания на закона, тъй като от датата на връчване на заповедта започва да тече срока за извършване на ревизията.
Нередовното връчване на заповедта за възлагане опорочава ревизионното производство и има за последица обявяване на нищожността на издадения ревизионен акт при последващ административен или съдебен контрол.
Основно правило е съобщенията в ревизионното производство да се връчват на ревизираното или упълномощено от него лице на адреса му на кореспонденция по смисъла на чл. 28 от ДОПК. За юридически лица това е адреса им на управление, а за физически лица – постоянен адрес.
Всяко задължено лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения (чл. 28, ал. 2 от ДОПК).
Електронният адрес за кореспонденция, по смисъла на ДОПК също е адрес за кореспонденция на задълженото лице, но същия няма физическа определеност и на него могат да се изпращат само електронни съобщения.
В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението за регистрация по реда на ЗДДС то задължително заявява такъв адрес (чл. 101, ал. 5 от ЗДДС). При промяна на електронния адрес лицето, регистрирано за целите на ЗДДС, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.
Разпоредбата на чл. 85 от ДОПК въвежда задължение за субектите да посочват идентификацията си (единен идентификационен код, БУЛСТАТ или ЕГН) и адреса си за кореспонденция в подаваните декларации, в цялата кореспонденция с органите на НАП, както и в други случаи, когато това се изисква в нормативен акт.
Принципът, възприет в чл. 29, ал. 1 от ДОПК е, че лицето, на което се връчват съобщения има един единствен адрес за кореспонденция.
В случаите на започнало производство по реда на ДОПК, за което задълженото лице е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени (чл. 28, ал. 3 от ДОПК)!
Друго важно задължение на лицата е осигуряване на лице за получаване на съобщения при отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция. Съгласно чл. 28, ал. 3 и 5 от ДОПК това задължение е безусловно за юридическите лица, както и за едноличните търговци, а за останалите физически лица то възниква само, ако срещу тях е започнало производство, за което са уведомени.
Все по-често в практиката документи се връчват чрез изпращане на електронният адрес на ревизираното лице. В тази връзка трябва да подчертаем обаче, че нормата на чл. 28, ал.2 от ДОПК дава право на лицата да посочат пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, тоест те не са задължени да получават всички съобщения на този адрес. Следователно този способ на връчване е приложим само ако лицето изрично по реда на чл. 28, ал.2 от ДОПК е декларирало желанието си да получава съобщения на електронният адрес.
В ДОПК са предвидени различни способи на връчване на съобщения. Така съгласно общата разпоредба на чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването се осъществява поначало на адреса за кореспонденция, определен по реда на чл. 28 от ДОПК.
Законът урежда и други възможности – за връчване на друго място, без да въвежда задължение, ако лицето не бъде намерено на адреса за кореспонденция, органът по приходите да извърши връчване чрез използване на някоя от тях.
Следва да се има предвид, че органът по приходите в рамките на оперативна самостоятелност и с оглед особеностите на конкретния случай, може да използва един или друг способ. Неупражняването на това право, обаче, не води до отрицателни правни последици, каквито биха възникнали, ако ДОПК вменяваше задължение за връчване на всяка цена при използване на един или няколко, очевидно алтернативно дадени способи. Основният метод за връчване на книжа по ДОПК е чрез издирване на лицето на неговия адрес за кореспонденция. Нормата на чл. 29, ал. 1 от ДОПК освен всичко друго представлява гаранция за задължените лица, че те ще бъдат потърсени от администрацията на точно определено място. Иначе казано, ако на лицето бъде връчено съобщение на друго място, това връчване е редовно, но ако лицето не може да бъде открито, използването на други способи не може да замени издирването на адреса за кореспонденция с оглед прилагането на служебното връчване чрез прилагане към досието (чл. 32 от ДОПК).
Например на адреса на управление, на адрес известен от регистъра на трудовите договори или на адрес на търговски обект, в който се използва регистриран от лицето касов апарат. Това се отнася и до лицата – управители представители или членове на органи на управление на юридическите лица.
При ревизии на физически лица, за които са налице данни или може да се направи основателно предположение поради характера на дейността или професията им, че се намират в чужбина и са налице данни относно предстоящото им завръщане органите по приходите следва незабавно да предприемат действия за установяване на тези обстоятелства и съответно да изчакат завръщането на лицето в страната, като не е допустимо връчването на заповедта за възлагане на ревизия да се извършва по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ДОПК регламентира задължение само за юридическите лица и едноличните търговци, които отсъстват повече от 30 дни от адреса за кореспонденция, да упълномощят лице, на което да се връчват съобщения и други актове, и същият е неприложим за другите физически лица. Незабавно след настъпване на деня на очакваното завръщане на физическото лице органите по приходите предприемат действия за връчване на заповедта за ревизия.
След връчване на заповедта за ревизия, (съответно друго съобщение, когато не се провежда ревизионно производство) и предвид факта, че лицето е редовно уведомено за висящото производство, се прилага нормата на чл. 28, ал. 3 от ДОПК. За връчването на следващи съобщения в хода на същото производство органът по приходите не е длъжен да търси лицето на адрес, различен от адреса за кореспонденция, тъй като правото на защита е гарантирано от първоначалното връчване, като това се съобщава на лицето при първоначалното връчване.
Що се отнася до другите производства по ДОПК, следва да се обърне внимание, че когато производството започва по инициатива на лицето, същото следва във всички случаи, освен на адреса за кореспонденция да бъде потърсено и на адреса, посочен в искането за започване на производството, ако е налице такова посочване.
С оглед доказване на осъществен контакт с лицата в издаваните актове следва да се отбелязват евентуално проведени телефонни разговори с техния ден, час, телефонен номер, като при необходимост се придружават с разпечатка за разговорите от съответния служебен телефон. При всяко положение връчването по чл. 32 от ДОПК не може да води априори до вредни последици или изводи за задължените лица, освен ако това не е изрично предвидено в закона – например чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК и чл. 176, т. 1 от ЗДДС.
По – долу ще изброя видовете способи за връване на съобщения предвидени в ДОПК. Така първата хипотеза в закона е на връчване на съобщения чрез физическо посещение на адрес за кореспонденция Това ще е адресът на кореспонденция по реда на чл. 28 в общия случай. Също така са дадени и няколко други възможности, чието използване, както бе изтъкнато по-горе, зависи от преценката на органа по приходите.
Втората хипотеза е на връчване на съобщения чрез посещение на постоянен адрес на физическото лице по реда на чл. 29, ал. 7 от ДОПК – Тази разпоредба има своето значение, когато физическото лице е регистрирано в регистър БУЛСТАТ и там е посочило друг адрес за кореспонденция, който е и съответно адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Възможно е също физическото лице да не е регистрирано в регистър БУЛСТАТ, но да е посочило друг адрес по реда на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Относно връчването ЗВР на физическо лице, следва да се има предвид, че същата може да бъде връчена на пълнолетен член на домакинството на лицето, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес.
Така съгласно чл. 29, ал. 7 от ДОПК, освен на посочените по-горе лица, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. В този случай лицето прави изрична отметка в разписката за получаване, че ще предаде съобщението. Необходимо е, обаче, изрично съгласието на лицето да приеме и предаде съобщението. Това означава, че ако лицето откаже да приеме съобщението, не се прилага редът на чл. 30, ал. 4 от ДОПК за връчване чрез отказ.
В ДОПК няма легално определение на законовото понятие “домакинство”. Такова определение в законодателството на Република България има в Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. Съгласно § 4, т. 1 от Допълнителните разпоредби на този закон, “домакинство” са две и повече лица, които живеят заедно в едно жилище или в част от жилище; имат общ бюджет; хранят се заедно, независимо от това, че някои от тях може да нямат родствени връзки помежду си. В същия смисъл е и § 3, т.5 от ДР на Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България за 2011г Понятието отговаря на смисъла, вложен в разпоредбите на ДОПК и следва да се прилага аналогично. Следва да обърнем внимание, че лицето – член на домакинството не е необходимо да бъде със същия постоянен адрес, съответно лицето със същия постоянен адрес може да не бъде член на домакинството.
Във връзка с връчването на заповедта за възлагане на ревизия ЗВР на физическо лице, специфичното е че същата не може да бъде връчена чрез прилагане към досието съгласно чл. 32 от ДОПК. Аргументи в тази насока са развити в няколко указания на НАП. Мотивите, както посочих по-горе са, че в ДОПК липсва аналогична разпоредба на чл.49, ал.1 от ДПК /отм./, която задължаваше данъчните субекти – физически лица, коиго пребивават повече от 30 дни в чужбина да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчна администрация. Такова задължение в ДОПК е вменено само на законните представители на юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да упълномощят лице, на което да се връчва! съобщенията и другите актове. В ДОПК е предвидено задължение за посочване на лице на територията на страната, което да представлява физическите лица, при отсъствието им повече от 30 дни от страната единствено, когато е започнало производство, за което са уведомени. Връчването по реда на чл 32 от ДОПК не може да се счита за уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба.
Процедурата „Връчване чрез прилагане към данъчното досието” има за цел да не се възпрепятстват административните производства по кодекса при некоректност от страна на задължените лица/страните/ и проявена недобросъвестност, изразяваща се в укриване от органите по приходите.
В посочения случай няма установени такива действия, липсват и констатации, че е налице такава недобросъвестност и с оглед липсата на задължение по ДОПК, за посочване на представител или лице за получаване на съобщение на адреса за кореспонденция, предвид което разпоредбата на чл.32 от ДОПК е неприложима
Допустимо е връчване на последващите съобщения и актове в ревизионното производство на местно физическо лице по реда на чл.32 от ДОПК след при редовното връчване на ЗВР на ревизираното физическо лице лично или чрез изрично упълномощено от него лице.
Останалите хипотези на връчване на съобщения предвидени в ДОПК са:
- Връчване на съобщения по месторабота, когато се връчва съобщение на физическо лице.
- Връчване на съобщения на всяко друго място, когато съобщението се получава лично от лицето или от негов представител. В случая термина „представител” следва да се тълкува разширително – това не е само законния представител на лицето, но и представител по пълномощие.
- Връчване на съобщения чрез изпращане на писмо с обратна разписка. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват и чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. Съобщение по този начин може да се изпрати на адреса за кореспонденция или на някои от адресите по чл. 29, ал. 6, ал. 7 или ал. 8 от ДОПК.
- Връчване на съобщения чрез телефакс или електронно съобщение. Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите.
- Връчване на съобщения чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител.
- Връчване на съобщения чрез администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест – На лишено от свобода и на задържано под стража лице съобщението се връчва чрез администрацията на затвора, поправителния дом или следствения арест.
- Връчване на документи по електронен път.
На основание чл. 29, ал. 2 и ал. 4 и чл. 33 от ДОПК органите по приходите, публичните изпълнители и връчителите могат да връчват документи на посочен от задължените лица електронен адрес за кореспонденция чрез използване на квалифициран електронен подпис. За тази цел се използва квалифициран електронен подпис с издадено удостоверение от вида по чл. 2, т. 1 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите (НУЕПА) – за органите по приходите и публичните изпълнители, респ. от вида по чл. 2, т. 2 от НУЕПА за връчителите.
Създаденият в електронен вид документ, след като бъде защитен по предвидения за целта ред, се подписва от оправомощения да издаде съответния акт орган по приходите/публичен изпълнител, а в случаите, когато документът има няколко съставители (напр. Ревизионен доклад) – се подписва от всички съставители, след което документът се изпраща до адресата чрез електронно съобщение. Ако към този документ следва да се приложат документи на хартиен носител, те се сканират без да се подписват, след което се прикачват към електронното съобщение. В имейла в поле „Subject” задължително се изписва идентификаторът на задълженото лице – ЕИК, ЕГН, ЛНЧ или служебен номер на НАП.
Преди да се изпрати, електронното съобщение, към което са приложени всички подлежащи на връчване документи, се подписва с квалифициран електронен подпис от връчващия служител, след което се изпраща до адресата.
Когато обемът от данни (размерът на прикачените файлове) не позволява изпращане на всички подлежащи на връчване документи чрез едно съобщение, те се изпращат с няколко съобщения, като всяко предходно препраща към очакване на следващото. След изпращането на съобщението органът по приходите/публичният изпълнител създава „Запис за изпращане” по предвидения за целта ред.
С цел удостоверяване на връчването, задълженото лице се приканва да изпрати обратно електронно съобщение със съдържание „Потвърждавам получаването на електронното съобщение и на следните приложени към него документи: (описват се документите)”, както и да посочи своя цифров идентификатор. Този текст се включва в изпращаното от връчващия съобщение.
В случай, че лицето не потвърди получаването на съобщението и на приложените към него документи в рамките на 2 (два) работни дни след изпращането, документите следва да се връчват чрез някой от другите способи за връчване.
Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът потвърди получаването му чрез изпращане на обратно електронно съобщение активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация (чл.30, ал.6 от ДОПК).
Важно значение за законосъобразното връчване на книжа и съобщения има и удостоверяването на тяхното връчване. Затова е предвидена и специалната норма на чл. 30 от ДОПК, която регламентира различните хипотези на удостоверяване.
Първата хипотеза уредена в закона е удостоверяване на връчването при физическо посещение на определен адрес.
При физическо посещение на адрес, връчването се удостоверява с подпис на получателя или на някое от лицата, на които може да бъде връчено съобщението, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество лицето приема съобщението.
Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество (чл.30, ал.2 от ДОПК). Това законово изискване е относимо за всички лица, които са компетентни да връчват съобщения по реда на ДОПК
Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е разписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ДОПК. Това означава, че съобщението е действително връчено на лицето. Ако писмото се върне с отбелязване „непотърсен” или „преместен на друг адрес” не е налице връчване на съобщението.
Друга уредена от закона хипотеза е удостоверяване на връчването при отказ на лицето да получи съобщението.
Ако лицето, на което се връчва съобщението откаже да го получи, отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подпис на връчителя, съответно – на органа по приходите и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адреса му и се прави бележка за това в разписката (чл. 30, ал. 4 от ДОПК). Следва да се отбележи, че това не е „незаинтересован свидетел” по смисъла на чл. 50 от ДОПК, като единственото изискване към свидетеля е да не е служител на администрацията.
Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направеният отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа и съответно не е необходим подпис на свидетел на отказа. По аналогия на закона тази норма, следва да се прилага и при особените случаи на връчване, регламентирани в чл. 31 от ДОПК. Касае се за случаите, когато връчването се извършва от администрацията на затвор, поправителен дом или следствен арест.
Ако при извършено посещение на адрес от страна на орган по приходите или връчител бъде открито трето лице, което не е някое от лицата по чл. 29 от ДОПК, също се съставя протокол, че лицето не е открито на адреса.
Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка (това означава, че органът, изпратил съобщението с електронна препратка, ще получи автоматичен отговор с точна дата и час на отваряне на съобщението, ако получателят активира електронната препратка) или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В тези случаи не е необходимо съставянето на нарочен протокол за извършеното връчване.
Моментът на връчването на електронното съобщение е различен в зависимост от начина, по който се удостоверява връчването:
- Само когато адресатът е изпратил потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение – моментът на връчването ще е моментът на изпращане на обратното съобщение.
- В случай, че адресатът е активирал електронна препратка, връчването ще се счита за извършено на датата на автоматичното обратно съобщение, изпратено до адреса на подателя.
- Когато адресатът е изтеглил съобщението от информационната система на НАП, моментът на връчване ще се определи от системната бележка за датата и часа на изтеглянето на съобщението от потребителя.
Връчването на съобщение по електронен път не следва де се бърка с публикуването в Интернет на съобщения за лица, които не са открити на адреса за кореспонденция. Тези обявления по чл. 32 от ДОПК целят да дадат допълнителни гаранции на задължените лица, с оглед на особения ред за връчване чрез прилагане към досието на задълженото лице.
Връчването, чрез прилагането на книжата към досието на задълженото лице е особен (и извънреден) ред за връчване, чрез който се цели преодоляване на препятствието за производството, в случаите, когато задълженото лице не може да бъде открито на адреса за кореспонденция по чл.28 от ДОПК, за да му бъдат връчени книжа по конкретно производство.
Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
И така предпоставките за прилагане на особеният ред на връчване чрез прилагане към досието са:
- Задълженото лице следва да не бъде открито на адреса си за кореспонденция, определен по реда на чл.28 от ДОПК при посещение от орган по приходите (или връчител);
- Необходимо е да са извършени най-малко две посещения най-малко през 7 дни на адреса за кореспонденция от органите по приходите или връчителите.
Ако задълженото лице не е открито при посещенията на други адреси по смисъла на чл. 29 от ДОПК, които не са адрес за кореспонденция, това обстоятелство не е основание за прилагането на особения ред за връчване чрез прилагане към досието.
Обстоятелството, че задълженото лице, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не е намерена на адреса за кореспонденция, се удостоверява с протокол за всяко посещение за адреса на кореспонденция (чл.32, ал.2 от ДОПК).
Протоколи за посещение на адрес за кореспонденция не се съставят, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл.28 от ДОПК е несъществуващ.
След второто посещение, при което лицето не е намерено на адреса за кореспонденция, съобщението се поставя на определено за целта място (табло) в териториалната дирекция, като съгласно чл. 32, ал. 7 от ДОПК за поставянето на съобщението не се съставя протокол, а датите на поставяне и сваляне на съобщението се удостоверяват от органа по приходите чрез отбелязване върху самото съобщение.
С оглед постигането на максимална вероятност лицето да получи съобщението, заедно със поставянето на съобщението на таблото в териториалната дирекция на НАП, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение до лицето, в случай, че лицето е посочило електронен адрес.
В случай, че задълженото лице не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, като датата на връчване е датата на свалянето на съобщението от таблото.
Ако лицето се яви преди изтичането на 14-дневния срок от поставянето на съобщението на таблото и съобщението му се връчи, датата на връчване се определя по общите правила.
