До какви проблеми доведе прилагането на неолибералните принципи в икономиката.
С настоящото есе ще се опитамe да убедим многоуважаемият читател в грешната и откровено вредна за интересите на България неолиберална политика, която е налагана през последните 30 год. от глобалния хегемон САЩ на територията на страната чрез зависими политици.
Друга теза, която ще се опитаме да защитим е, че светът уверено върви към отхвърляне на глобалната хегемония на САЩ в икономическите отношения и международната политика и бъдещото принадлежи на многополюсния свят. На първо място набързо ще се опитаме да скицираме някои от основните проблеми, които е създала неолибералната политика, както в България, така и в други страни, лишени от възможността да провеждат самостоятелна, суверенна политика.
Проблемите най-общо могат да бъдат от икономическо естество, геополитическо естество и във всяка друга сфера на обществения живот. Tака например, най-синтезиран израз на неолибералните идеи в сферата на икономиката можем да открием в т.нар Вашингтонски консенсус, който по същество са икономически принципи налагани от глобални институции като МВФ, Световната банка и други.
Най-важните от тези принципа са фискална дисциплина (минимален дефицит на бюджета); намаляване на общите нива на облагане; Либерализация на финансовите пазари; Свободен обменен курс на националната валута; Смяна на търговските квоти с тарифи; Премахване на бариерите пред пазарната конкуренция на стоки; Приватизация на държавни предприятия; Премахване на бариери пред чужди директни инвестиции;
Вашингтонския консенсус е политически стратегически план на финансовия капитал, който се стреми да го наложи в международен мащаб под евфемистично определения като „демокрация“, „свободни пазари“ и дори „мир“ като алтернатива на войната. Това обаче е мир в стила на римския, който опустошава икономиките, станали негови жертви.
Така например, това което американския президент нарича „автокрация“ е политиката на Китай да запази банковата дейност в публичната сфера заедно с основната инфраструктура, вместо да ги приватизира.
По-долу ще се опитаме да изясним какви проблеми и вреди на общественото развитие предизвиква всеки от горепосочените неолиберални икономически принципи.
С просто око например се забелязва, че основната идея на тези икономически принципи е да се ограничи в максимална степен намесата на държавата в икономиката. Това от своя страна, е довело до огромни икономически неравенства в обществата и широко разпространение на бедността. Тук е важно да споменем също така, че според мен, въпросът за държавната намеса в икономиката е и основаната разделителна линия между дясното и лявото политическо пространство.
Десните политически партии и техните правителства, когато са на власт, прокарват политики, ограничаващи до максимална степен ролята на държавата в икономиката, като увеличават по този начин бедността и икономическите неравенства, а левите правителства, следва да провеждат политики, които в максимална степан да смекчават тези неравенства. По-долу ще дамем някои примери и идеи за политики, които смекчават точно икономическите неравенства, причинени от прилагането на неолибералните принципи в икономиката.
Следващият сериозен проблем, до който доведе прилагането на гореизброените неолиберални икономически принципи, е т.нар финансилизиране на икономиките и съответно причиненото от това тяхно деиндустриализиране. Интересното е да се подчертае, че тези процеси са най-напреднали именно в западния англосаксонски свят и особено САЩ и в момента политическото противопоставяне на двете основни партии зад океана – Демократическата и Републиканска, върви именно по тази линия. Като изразител на интересите на финансовия капитализъм е Демократическата партия, а Републиканката партия в лицето на Доналд Тръмп е изразител на интересите на индустриалния капитализъм. Именно заради това и Демократическата партия е ревностен защитник и проводник на политиките засилващи глобализацията, като процес на по-силно интегриране на икономиките чрез свободно движение хора, капитали, стока и търговия, докато доктрината на Доналд Тръмп включва предимно протекциониситични мерки, които целят защита на американската индустрия, която отдавна вече е изнесена в Китай.
И така вредите, които т.нар рентиерски финансов капитализъм нанася на развитите икономики най-задълбочено и подробно са анализирани в книгата на Майкъл Хъдзън „Съдбата на цивилизацията“. За целите на настоящата статия, ще се опитаме съвсем сбито и обобщено да изложим някои от тях.
