Забранената икономика – защо е важно една страна да защитава собственото си производство от стихийните сили на свободния пазар и по-развитите индустриални държави.
С настоящата статия ще направим кратък обзор на завладяващата книга на Дмитрий Зикин „Забранената икономика“. Така в първата част на книгата авторът с множество примери от близката история налага тезата, че една от основните причини за бурното индустриално развитие на западните държави е развитието на собствено производство, стимулирано от силно протекционистичната политика, която прилагат.
От друга страна, като примери за безразсъдно развитие на икономиката в началото на книгата са посочени Латиноамериканските държави. Въпросните държави макар и изключително богати на всякакви суровини и природни ресурси, в по-голямата част от историческото си развитие са били бедни и са преминавали от криза в криза. Като основна причина за това, според автора е точно зависимостта на техните икономики от износа на суровини, вместо на готова продукция. Латиноамериканските държави почти не развиват собствено производство, макар и да са изключително обогати на суровини като захар, какао, кафе и др. Например те изнасят захар и какао, но внасят шоколад. Всички са наясно, че най-голямата печалба, не получава държавата износител на суровината, а държавата производител, която изработва крайният продукт и след това го пласира именно на онази, която и доставя суровините.
В периода от XV – XIX век Великобритания и Франция, за разлика от Португалия и Испания, преуспяват благодарения на това, че облагат с висок данък вноса на промишлена продукция, като в същото време стимулират купуването на суровини и износа. Това става например като се намалят митата за вноса на суровини и износа на готова продукция. В същото време Португалия и Испания са получавали наготово злато и сребро от колониите си в Латинска Америка, пазарите им са били отворени за чужди стоки, нямали са стимули да развиват собствено производство и съответно придобитите ценни метали са изтичали към други страни, като накрая Испания дори е обявила и фалит.
Посочени са примери как през XVII век със заповеди и декрети Великобритания безкомпромисно защитава и стимулира развитието на своето собствено корабоплаване – на бранша, който се превръща в основа на британското могъщество. Така англичаните, убеждавайки другите народи, че няма нищо по-печелившо от това да се вземат чуждестранни изделия, защото те са хубави и с добра цена, в същото време те забраняват всичко в страната си. Забранено е било да бъде погребан дори покойник, докато свещеникът не потвърди, че саванът е изтъкан от английска фабрика.
След като с множество примери от историята, автора доказва огромната роля на протекционизма за развитието на западните икономики, г-н Зикин ни връща в по-близкото минало и наши дни за да ни покаже, как са се развили индустриално азиатските държави Япония, Тайван и Южна Корея, залагайки на същият протекционизъм, който е позволил бурното индустриално развитие и на западните икономики. Така например до средата на XX век Япония е полуфеодална държава и почти половината земя се обработва от арендатори. Положението се променя когато държавата изкупува от земевладелците голяма част от земите им и след това започва да продава на селяните малки участъци от тях на ниски цени.
Също така непосредствено след Втората световна война, индустрията на Япония значително е изоставала от западните държави. За да навакса изоставането държавата в сътрудничество с бизнеса разработва икономическа стратегия за модернизация. Избирайки съзнателно редица отрасли като приоритетни, държавата им оказва специална подкрепа. За обновяване на производството и създаването на нови предприятия са отпуснати значителни средства от бюджета.
В Япония например се прилага индикативно планиране на икономиката. Държавата разработва цялостен плана за социално-икономическо развитие на страната и го съобщава на обществото. Въпросният план не е задължителен за частният сектор, но бизнеса получава информация как властта вижда бъдещето на страната. За целта в Япония съществува Национален институт за прогнозни изследвания и правителствено Управление на икономическото планиране.
В тази връзка, автора прави и сравнение между икономическото планиране, което съществува в Япония и към настоящият момент и планирането, което се е прилагало в СССР и държавите от Източния блок. Основната разлика е, че при икономическото планиране в Съветският съюз, се е планирало освен производството на дадени промишлени стоки, също така и техният пазар, техният пласмент. Тоест държавата е гарантирала реализацията на въпросната продукция. За това производителите са нямали никакъв стимул да подобряват качеството на стоките, да стават по-конкурентоспособни и по-ефективни.
Щом пласмента е гарантиран от плана, производителността няма кой знае каква необходимост да се бори за качество, за намаляване на разходите и т.н.
Японското планиране от своя страна е по-скоро препоръчително, а не безпрекословно определящо. Друг пример за ускорено индустриално развитие в Азия можем да видим в Тайван. На острова няма енергоносители, пък и изобщо природни ресурси, само една четвърт от територията е подходяща за земеделие. В периода от 1895 г. до 1945 г. островът е японска колония и както подобава на една колония, Тайван предоставя предимно селскостопански необработени продукти, а купува промишлени стоки.
След Втората световна война и след отпадането на зависимостта на Тайван от Япония, правителството решава да проведе политика на заместване на вноса. В тази връзка е въведен комплекс от протекционистки мерки, които стимулират предприятията от леката промишленост. Паралелно се създават мощни държавни корпорации, които осигуряват лъвския пай от производството на промишлени стоки. Заместването на вноса се допълва от политиката на властите, насочено към създаване на експортно ориентирана икономика. Кредитната дейност е административно контролирана, вследствие на което промишлеността получава достъп до евтини пари. Инвестиционната дейност се поощрява чрез данъчни облекчения. Ръководството на страната неотклонно провежда политика на заместване на вноса, обхващайки все по-високотехнологични браншове. Властта внимателно следи ситуацията в отраслите на икономиката и насочва ресурси към сфери, които са най-зависими от чуждестранните доставки с цел да намали ролята на вноса.
Ръководството на Тайван е напълно наясно, че бедността на населението е очевидна спирачка за икономиката. Ако основните средства са концентрирани в ръцете на малка група хора, а целият останал народ едва връзва двата края не може да се осигури вътрешно търсене на стоки. Затова властта в Тайван целенасочено провежда политика на изравняване на доходите. Високите мита върху вноса и другите протекционистки мерки помага не само за създаването на промишленост и за развитието на селското стопанство, но и вдигат стандарта на живот на населението, което на свой ред също стимулира местната икономика.
Друг пример в Азия за бурно развитие на икономиката чрез държавен протекционизъм е Южна Корея. Там например, както и в Япония също има институция наречена Управление на икономическото планиране. Всяка петилетка държавата избира тесен кръг от браншове, на които им предстои да направят пробив и им създава режим на най-облагодетелствани. В тях отиват държавните средства и поръчки, валутата, административна подкрепа, данъчните облекчения и т.н. Също така държавните корпорации заемат важно място в редица основни области на икономиката. Властта установява строг режим на валутен контрол, според който предприемачът има право да внася само такова количество стоки, чиято стойност е равна на сумата, която е спечелил от собствения си износ.
Друга отличителна характеристика на южнокорейската икономика са така наречените големи финансово-промишлени конгломерати наречени – чебол. Такива са например международно известните „Самсунг“ „КИА“, „ЕЛ ДЖИ“ и др. Те възникват като семеен бизнес и се контролират и до ден днешен от кланове. С тези примери, автора изтъква заслугите на едрия бизнес, който допринася за голямата концентрация на капитали и ресусрси с оглед организирането на мащабно производство. Тезата на автора е, че е невъзможно реализирането на мащабни проекти със силите на малки фирми.
Малките предприятия са удачни предимно в сферата на услугите, ресторантите, търговията. За да се организира мащабно производство обаче е нужна огромна концентрация на ресурси и капитали, което не е по силите на малкия и среден бизнес. И накрая на книгата г-н Зикин, ни връща отново в Европа за да ни докаже, че индустриализацията на Франция и Германия след Втората световна война е протекла с помощта и водещата роля на държавата и под закрилата на множество протекционистични мерки. Така след ВСВ, Франция провежда политика, чиято цел е създаването на гигантски корпорации. За да стимулира този процес например, държавата премахва данъците върху увеличението на капитала, както и върху частичното прехвърляне на активи или сливането между фирмите.
Стратезите на френската икономика са наясно, че мащабът на производството дава възможност за голяма оптимизация на ресурсите, която е непостижима в рамките на малката фирма. До XXI век двете най-големи компании във Франция, се сдобиват с контрола на практика над цялото автомобилостроене 70 % от производството на стомана, половината от нефтопреработката и т.н. Във Франция, както и във всички индустриално развити държави, са абсолютно наясно, че разпространението пропагандаторски тези за невидимата ръка на пазара не чинят пукната пара. Когато през 80 те години Япония започва успешно да завоюва френския пазар доставяйки автомобили, машини, битова техника за него, Франция отвръща със засилен митнически контрол на японските стоки.
Друг пример за решаващата роля на държавата в защитата и развитието на икономиката и индустрията на една държава, можем да видим в следвоенният период на Федерална Република Германия под вещото ръководство на Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард. В книгата си „Благополучие за всички“ Лудвиг Ерхард е посочил, че в Западна Германия по това време е действал Закон срещу произволното увеличение на цените. Нещо повече, държавата в сътрудничество с търговските и индустриалните среди и синдикатите разработва и публикува каталог на разумните цени. В този документ е посочено обоснованото равнище на редица стоки.
За развитието на икономиката в следвоенна ФРГ съществено са допринесли и специално предвидени данъчни облекчение. Например доходът, получен от извънреден труд, не се облага с данъци и това стимулира хората да работят. Банките получават дотации, от които отпускат кредити на промишлени предприятия. В книгата си Лудвиг Ерхард открито признава също така, че управляваното от него Министерство на икономиката е провеждало целенасочени политики, които са имали за цел да намалят вноса до политически допуситми нива. Tези мерки засягат основно регулирането на небалансираният платежен баланс на ФРГ след ВСВ. Тук няма да се спирам подробно на тях.
В обобщение на гореизложеното можем да кажем, че за да бъде осъществена програма за индустриален възход, са нужни сериозни усилия от страна на държавата, които са несъвместими с абстрактните теории на т.нар. свободна търговия и ненамеса в икономиката. Печели онзи, който е способен да защитава пазари си от конкурентите, като в същото време принуждава другите държави да намаляват протекционистката защита на икономиката си, за предпочитане до нулата.
