Полезно ли е еврото за икономиката и засяга ли неговото въвеждане паричният суверенитет на България?
От медиите стана ясно, че настоящото правителство, до края на месец Февруари 2025 г. ще подаде официално исканe до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади за готовността на България да влезе в еврозоната. В случай, че отговорът на европейските институции е положителен се очаква страната да приеме еврото, като официална разплащателна валута от 01.2026 г.
Това естествено повдига въпроса, какви ще са последствията от приемането на еврото и какви рискове крие това за родната икономика, както и благосъстоянието на народа. Дали ще обеднеем или забогатеем и дали ще е от полза или пречка за стопанството ни.
За съжаление, като цяло в медийното пространство, липсват според мен компетентно и обективно изготвени материали от авторитетни икономисти, относно последиците от влизането ни в еврозоната. Политиците също не успяват, да обяснят достатъчно задълбочено, какви рискове се крият от това действие. Дали защото не разбират, какво ще последва от въвеждането на еврото или целят да манипулират електоратите си, изказванията им по темата варират от повърхностни и прости обяснения до откровени лъжи.
За щастие един от най-влиятелните и известни икономисти в света Джоузеф Стиглиц е проучвал достатъчно подробно проблемите на еврото и единният европейски пазар и в резултат на това прочуване е написал книгата „Еврото“ с подзаглавие „Как една обща валута застрашава бъдещето на Европа“ издадена и на българският пазар от издателство „Изток запад“.
Книгата е доста обемисто и задълбочено проучване на проблемите на единната валута и считам, че ще спестя време и усилия на българският читател, като го запозная накратко с някои от основните акценти в нея.
Така според г-н Стиглиц, един от основните проблеми на единната валута е, че тя е довела до засилване на неравенството. Еврото задълбочава неравенството между страните, по-слабите икономически страни отслабват още повече, а силните се засилват още повече, германският БВП например, който 2007 г. е бил 10.4 пъти по-голям от гръцкият, става 15 пъти по-голям от него през 2015 г. В този смисъл се засилва на неравенството и вътре в самите страни от еврозоната. Това е така, тъй като единната валута, способства за увеличаване и/или поддържане на високи нива на безработица, която указва натиск върху размера на заплатите. Фактически държавите от еврозоната се лишават от възможността да водят собствена парична политика.
В тази връзка е спорен въпроса, доколко и към настоящият момент БНБ може да провежда самостоятелна парична политика. В условията на паричен съвет или валутен борд, както е по- известен, правомощията на централната банка стават ограничени и тя не може да прилага инструментите на паричната политика, които би прилагала при гъвкав валутно-курсов режим. Основна характеристика на валутният борд е фиксираният обменен курс. Задължението на валутния съвет да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен съвет следват и зависят от лихвите и инфлацията в страната на резервната валута.
Един от основните недостатъци на валутният борд в България е, че реалният ефективен валутен курс на българският лев от 1999 г. насам нараства постоянно, което означава, че растежа на БВП е ограничен и страната ни губи конкурентоспособността си.
Това е основният недостатък и на единната валута. Тя също, като валутният борд води до фиксиран обменен курс между страните и единна лихва. Дори и те да са установени така, че да отразяват условията в мнозинството държави членки, според г-н Стиглиц има нужда от група институции, които помагат на онези страни, за които монетарните политики провеждани от ЕЦБ не са особено подходящи. В тази връзка е важно да се има предвид, че паричните политики са ключови по отношение на безработицата и търговските дисбаланси.
Така в условията на криза, каквато например имаше в Гърция и други държави от южна Европа до неотдавна, страните от еврозоната не можеха да понижат валутният си курс, което би подпомогнало търговията им, правейки износа по-евтин. Вследствие на това, за да възвърнат „конкурентоспособността“, Тройката, в лицето на МВФ, ЕЦБ и ЕК ги посъветваха да намалят заплатите и цените и да направят икономиките си по-ефективни като премахнат монополите.
Въвеждането на обща валута премахва възможността обменният курс да се използва за коригиране на износа и вноса. За това според г-н Стиглиц отстъпването на контрола върху обменният курс и лихвените проценти може да е много скъпо за една страна.
Както посочихме по-горе, вследствие на въведеният паричен съвет, още от 1997 г. България се е лишила от възможността да използва обменният курс на валутата си за коригиране на износа и вноса.
Тоест една от най-негативните последици на единната валута, според г-н Стиглиц, вече е в сила в България и е въведена с валутният борд и по-точно със Закона за БНБ.
В тази връзка няма как да не отбележа, колко нелепо и откровено манипулативно звучат твърденията на част от нашите политици, че влизайки в еврозоната се лишаваме от суверенитет.
За съжаление извода от гореизложеното е, че ние отдавна сме се лишили от какъвто и да държавен суверенитет, като по-специално от паричен суверенитет и от възможността да провеждаме самостоятелни монетарни политики сме се лишиши с въвеждането с валутният борд през 1997 г.
Следователно основният проблем с въвеждането на еврото не е и не може да бъде с лишаването от паричен суверенитет. И все пак според г-н Стиглиц използването на обща валута от страни със съществени различия е проблем.
Този проблем неименуемо ще застигне и България в близко бъдеще ако въведе общата валута. Има две ключови предизвикателства, за да може една едновалутна зона да проработи – как да се гарантира, че всички страни могат да поддържат пълна заетост и никоя от страните да няма системен търговски дисбаланс, с внос надвишаващ износа година след година.
Според г-н Стиглиц, общата валута пречи за решаването и на двата проблема, както с пълната заетост, така и със системните търговски дисбаланси. Така например при рязък икономически спад, държавата има три механизма, с които може да се бори с безработицата. Първият механизъм е да понижи лихвата, като по този начин стимулира потреблението и инвестициите, да намали обменните курсове, за да стимулира износа, или да използва фискалната политика, като увеличи разходите или намали данъците. Общата валута премахва първите два механизма, а критерият за сближаване на практика елиминира прилагането на фискалната политика.
Вторият проблем, поставен от едновалутната зона е свързан с външните дисбаланси – когато вносът системно надвишава износа, карайки страната да взема заеми, за да финансира разликата.
Когато обменният курс може да се променя, една девалвация прави стоките на тази страна по-евтини, а вносните по-скъпи, намалявайки вноса и увеличавайки износа.
Това е пазарният механизъм за поправяне на външните дисбаланси. Този механизъм е изключен в едновалутната зона. Следователно фиксираните обменни курсове са една от основните причини за търговските дисбаланси на една страна. Ако по някакъв начин обменният курс на една страна стане твърде висок, ще настъпи търговски дефицит, като вносът ще надвишава износа. Този дефицит трябва да се финансира отнякъде, трябва да се компенсира чрез така наречените притоци на капитал. Те могат да приемат формата на дълг или на преки инвестиции.
Сравнявайки, фиксираният обменен курс на лева към еврото с валутите на сходни на България държави, лесно може да стигнем до заключението, че обменният курс на лева е прекалено висок. Това значи, че вносът в България системно ще надвишава износа. Тоест влизайки в еврозоната България е обречена на системни търговски дефицити. Това от своя страна може да доведе до натрупване на дълг и съответно до проблеми с неговото изплащане подобни на тези, които имаше в Гърция след 2014 г.
Както ще видим в следващата статия и към настоящият момент България има системни търговски дефицити, като за тях има и други причини освен фиксираният обменен курс на националната валута. За съжаление има достатъчно данни и статистическа информация, според която за системните търговски дефицити на страна съществен принос има и членуването ни в ЕС.
Следващата статия ще се опитаме да отговорим накратко и на въпроса доколко полезен е ЕС за икономиката на България.
