Проверката за прихващане или възстановяване се извършва в случаите, когато следва да се установят наличието или липсата на основание за възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски или глоби, наложени от органите на НАП.
Не се допуска възстановяване на суми, без да се извърши проверка налице ли са изискуеми публични задължения на същото лице и в случай че се установят, органите по приходите извършват прихващане.
В практиката най-често проверката за прихващане или възстановяване се извършва по повод на подадено искане за възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС и надвнесен данък върху общия доход на физическите лица.
Процедурата по извършване на проверка по прихващане или възстановяване може да започне по инициатива на следните лица:
- орган по приходите – при постъпване на информация за подадени декларации с резултат данък за възстановяване по реда на чл. 92 от ЗДДС или в изпълнение на решение на директора на дирекция „ОДОП” или решение на съда, с което се връща, с което се връща преписката със задължителни указания за издаване на акт за прихващане или възстановяване.
- Заинтересованото лице – при подаване по реда на чл. 129 от ДОПК на Искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски или глоби.
Проверка по прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване по ЗДДС
Както споменах по-горе съществен дял от данъчните проверки имат проверките по възстановяване на ДДС съгласно процедурата разписана в чл. 92 от ЗДДС. Поради тази причина смятам, че ще е полезно за читателите да представим експертни разяснения на някои често срещани въпроси по нейното прилагане.
Така най-общо можем да кажем, че в чл. 92 от ЗДДС са предвидени две процедури по прихващане, приспадане и възстановяване на ДДС – една обикновена процедура съгласно чл. 92, ал.1, т. 1-6 и една т.нар ускорена процедура съгласно ал.3 и ал.4 от ЗДДС.
Първо ще разгледаме обикновената процедура с примери от практиката и след това ускорената.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
- при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
- когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
- ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона;
- ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
- ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
- ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС), ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона, е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок.
Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
За да стане по-ясна въпросната процедура нека онагледим нейното прилагане с примери от практиката.
Така да приемем, че дружество Х е декларирало в СД по ЗДДС резултат за периода м.юни 2016 г. ДДС за възстановяване в размер на 420 000 лв. Съгласно чл. 92 от ЗДДС въпросното дружество влиза в процедура по прихващане на сумата в следващите два периода.
Първият въпрос, който възниква при приложението на процедурата е възможно ли е, въпросното дружество да изисква от органите по приходите на основание чл. 92, ал.1, т.1 от ЗДДС да приспаднат въпросният ДДС за възстановяване от дължимите задължителни осигуровки, които дружеството дължи.
По така поставеният въпрос следва да се има предвид следното.
Формираният като резултат по справка-декларация за ДДС данък за възстановяване (данъкът по чл. 88, ал. 3 от ЗДДС) подлежи на приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС (освен ако е налице някоя от хипотезите на ал. 3 или 4 от чл. 92).
Първоначално обаче, при наличие на изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в упоменатата декларация ДДС за възстановяване. И ако след това е налице остатък от този данък, се прилага редът по чл. 92, ал. 1, т. 2-6 на закона.
Понастоящем упоменатото прихващане се извършва с изискуеми задължения за данъци и осигуровки, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията (съдържаща в кл. 60 посочен данък за възстановяване).
В случая, понеже говорим за деклариран ДДС за възстановяване за юни 2016 г., ако задълженията за осигуровки са станали изискуеми до края на юли 2016 г. приходната администрация следва да извърши прихващане между тях и декларирания ДДС за възстановяване за юни. Под „изискуеми” следва да се разбират задължения с настъпил падеж (дата на плащане). За да са такива обаче, те следва да са и ликвидни – определени по основание и размер.
Очевидно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС има императивен характер. Тя не дава възможност на органите по приходите да избират дали да извършат, или не, прихващане на данъка за възстановяване по подадена справка-декларация за ДДС с данъчни задължения и задължения за осигуровки на декларатора, които са ликвидни и изискуеми към края на месеца на нейното подаване.
Затова те са длъжни да направят упоменатото прихващане. Съдържащият се в ППЗДДС (чл. 68, ал. 2) срок за прихващане е до подаване на следващата справка-декларация за ДДС, в случая – до датата на подаване на справка-декларацията за юли 2016 г. (до 14-и август).
За съжаление приходната ни администрация не винаги спазва това свое задължение. И с оглед нормата на чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, ако в упоменатия срок не е извършено прихващане, на приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС ще подлежи целият деклариран данък за възстановяване за юни 2016 г. (сума в рамките на 400 000 лв.).
Тук следва да се има предвид, че регистрираните лица нямат правото сами да извършват прихващане между дължим ДДС за внасяне и данък за възстановяване по справки-декларации – прихващането на данъци и осигуровки е в правомощията единствено на приходната администрация. Що се отнася до посочваната сума в клетка 70 на справка-декларацията за ДДС, там се вписва подлежащ на приспадане (не на прихващане) данък за внасяне по следваща справка-декларация, но не и осигуровки и други задължения на лицето към бюджета. В случая в тази клетка на декларацията за юли 2016 г. би могло да бъде вписан декларираният в клетка 50 данък за внасяне за този период (който ще бъде приспаднат от регистрираното лице от данъка за възстановяване за юни).
С оглед на казаното, ако до края на юли 2016г. задълженията за осигуровки на регистрираното по ЗДДС лице са станали изискуеми, приходната администрация е трябвало да извърши прихващане между тях и декларирания от същото лице ДДС за възстановяване за юни 2016 г.
Друг въпрос, който често възниква при прилагане на процедурата по чл. 92, ал.1 от ЗДДС е относно поредността на прихващане и приспадане на ДДС.
Така например да приемем, че фирмата е подала справка-декларация за м.05.2012г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 51,97 лв. В следващите два периода резултатите по справки-декларации са ДДС за внасяне. За м.06.2012г. сумата за внасяне е 1 330,43 лв., която е внесена в пълен размер, без да се извърши приспадане.
Поставени са следните въпроси:
Може ли да се приложи процедурата по приспадане за м.07.2012г., който е вторият данъчен период? Губи ли се правото на приспадане на ДДС, ако е пропуснато приспадането?
По така зададените въпроси от данъчната администрация са изразили следното принципно становище.
В чл.92 от ЗДДС е разписан реда за извършване на прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода.
От текста на тази норма е видно, че при определяне на резултата за съответния данъчен период, по реда на чл. 88 от ЗДДС, прилагайки разпоредбата на чл. 92, ал. 2, т. 1 от закона следва да се спазва поредност на прихващане или приспадане.
Това означава, че в конкретния случай възникналия данък за възстановяване за месец май 2012 г. е следвало да се вземе предвид при определяне на задължението за месец юни 2012 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност/ППЗДДС/, според която на приспадане по реда на чл. 92, ал.1 от закона подлежи данъкът за възстановяване или остатъкът от него след прихващането – ако такова е извършено до подаване на следващата справка-декларация.
Предвид посоченото, тъй като дружеството не е приспаднало данъка за възстановяване за месец май 2012 г. от следващия пореден данъчен период – месец юни 2012 г., то е нарушило поредността на процедурата. Следователно, разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в конкретния случай, не е приложена правилно.
При тези обстоятелства, дължимият по справка-декларация данък за внасяне за периода – м.07.2012 г. следва да бъде внесен по сметка на ТД на НАП, а данъкът за възстановяване за периода м. 05.2012 г. може да бъде поискан по реда на чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Ще разгледаме правното регулиране на още една сходна на горната фактическа обстановка.
Да приемем например, че през юни 2010 г. регистрирано по ЗДДС лице излиза на възстановяване на ДДС в размер 500 лв., с което започва процедура по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС. Този данък, обаче, не е приспаднат през юли (той е 2000 лв.). Приспадането е извършено за данъчен период август, в който вместо декларираните 800 лв. са внесени само 300 лв.
Поставя се въпроса има ли в случая нарушение на закона и как трябва да се процедира в такива ситуации?
По така поставеният въпрос на първо място следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 92, ал.1, т.2 от ЗДДС има императивен характер. Тя не дава възможност на регистрираните лица да избират дали да извършат приспадане на данъка за възстановяване по подадена от тях справка-декларация, или да внесат в бюджета пълния размер на ДДС за внасяне, деклариран през някой от следващите периоди на времетраене на двумесечната процедура по приспадане.
Ето защо следва да приемем, че в конкретния случай лицето е надвнесло 500 лв. ДДС по справката-декларация за юли 2010 г., защото декларираният данък за внасяне за този период е трябвало да бъде намален със сумата на данъка за възстановяване за месец юни (500 лв.), и да бъдат внесени 1500 лв., а не 2000 лв. (чл. 92, ал. 1, т. 3 от ЗДДС).
В случая наистина е налице формално нарушение на закона, доколкото не е спазено изискването на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за извършване на приспадане. За данъчен период август 2010 г. същото не може да бъде осъществено, най-малкото защото процедурата, започнала с декларирания данък за месец юни, е изтекла (тя е приключила още през юли).
Така във връзка със справката-декларация за август регистрираното лице е трябвало да внесе 800 лв., а не 300 лв. Това обаче не означава, че органите по приходите трябва да изискват от лицето да доплати 500 лв. по упоменатата справка-декларация. Те следва, по своя инициатива или по искане на данъчния субект, да извършат прихващане на недължимо платения данък за юли от 500 лв. (2000 лв., вместо 1500 лв.), с внесения с 500 лв. по-малко ДДС за август (300 лв., вместо 800 лв.). В случая нито една от двете страни не следва да претендира другата да й заплати лихви.
Друг съществен въпрос, който възниква при прилагането на процедурата по прихващане и възстановяване е свързан със сроковете, в които следва да бъде възстановен данъкът.
В случаите на т.нар обикновена процедура по възстановяване сроковете са предвидени на първо място в нормата на чл.92, ал.1 т.4 от ЗДДС, съгласно която ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
Изключения от това правило се съдържа в нормата на чл.92, ал.8 от ЗДДС, съгласно която, независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 5, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.
Следователно нормата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС, предвижда изключение от общото правило, когато по повод възстановяването се образува ревизионно производство, сроковете по чл. 92, ал. 1, т, 4, ал. 3 и ал. 4 не се прилагат, а срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Този срок обаче е такъв в полза на длъжника, от което и следва, че изпълнение е възможно и преди изтичане на срока.
В ЗДДС и ДОПК липсва забрана за възстановяване преди изтичане на законовия срок, посочен само като краен срок, в който администрацията следва да изпълни административното си задължение за възстановяване на данъка. Иначе казано възстановяването на ДДС в хода на самото ревизионно производство, т.е. преди изтичането на срока по чл. 92, ал. 8, предложение първо, е възможно, но е въпрос на оперативна самостоятелност на органа по приходите. Такова възстановяване без предоставено обезпечение следва да се допуска само и единствено за ревизирани лица, при които не съществува никакъв риск от несъбиране на евентуално установените при приключване на ревизията задължения.
За ревизираните лица, които не отговарят на тези условия, чл. 92, ал. 8, предложение второ дава възможност за възстановяване на данъка в хода на ревизионното производство след предоставяне на съответното обезпечение. Както вече бе посочено, в случай на представяне на обезпечение оперативната самостоятелност на органите по приходите отпада и същите действат в условията на обвързана компетентност.
Нормата на чл. 92, ал.10 от ЗДДС пък урежда въпроса, от кога се дължи лихва, в случаите на ал.8, т.е когато е започнало ревизионно производство за възстановява не данъка. Така съгласно чл. 92, ал.10 от ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
Във връзка с прилагането на въпросната норма следва да се има предвид, че лихва се дължи “независимо от разпоредбата на ал.8”, в случаите, при които при подадена справка – декларация в хипотезите по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3, ал.4 от ЗДДС , когато в резултат на ревизията се установи ДДС за възстановяване, деклариран от лицето и подлежащ на възстановяване, същият се възстановява заедно със законната лихва. Лихва се дължи, от датата, на която данъкът е следвало да бъде възстановен съгласно ал. 1, т. 4, ал. 3 или 4, до окончателното му изплащане, независимо от ревизионното производство, както и от спирането на данъчното производство /с изключение на спирането на срока за възстановяване по чл. 93 от ЗДДС/, освен ако данъкът не е възстановен в хода на ревизията в рамките на тези срокове.
Систематичното тълкуване на текста води до извод, че в случая, при който е налице ревизионно производство, падежът на задължението на НАП към лицата не се променя, а разпоредбата на ал.8 не позволява на лицата да претендират данъка преди изтичането на срока на ревизията, освен ако не предоставят предвиденото в закона обезпечение. Лихва обаче се дължи от датата, следваща датата, на която изтичат сроковете по чл. 92, ал.1,т.4, ал.3 и ал.4 от ЗДДС.
Нормата на чл. 92, ал.11 от ЗДДС, вече урежда сроковете за възстановяване на ДДС при така наречената ускорена процедура за възстановяване. Въпросната процедура се прилага за лицата посочени в ал.3, т.1-5.
Така съгласно ал.11, в случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8.
Следователно при възстановяване, извършвано в хода възложена проверка данъкът се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията. В случаите обаче на възложена ревизия възстановяването, вместо в края на ревизионното производство, по силата на ал. 11 на чл. 92 от ЗДДС при определени условия – липса на обосновани очаквания за корекция на декларираните от лицето резултати, следва да се извърши в 30 – дневен срок, считано от връчване на заповедта за ревизия.
И преди влизане в сила на ал. 11 на чл. 92 от ЗДДС не съществуваше законова пречка данъкът в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията, да бъде възстановен на лицата, преди издаване на ревизионния акт. Такова възстановяване беше препоръчително както с оглед интересите на лицата, така и с оглед интереса на фиска, предвид обстоятелството, че за възстановяване след предвидените в закона срокове по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4 от ЗДДС се дължи лихва.
В този смисъл е и т. 4 от указанията на Изпълнителния директор на НАП с изх.№ 24-00-33/22.01.2010 г. Следователно не съществува пречка и е желателно възстановяването на безспорно подлежащата на възстановяване сума да се извърши без изискване на обезпечение и без изчакване на приключването на ревизионното производство, независимо от момента на връчване на ЗВР, включително и в случаите на възстановяване извън хипотезите на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС. В случаите, когато възстановяването се извършва извън хипотезите на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, за същото се издава АПВ на основание чл. 129 от ДОПК, който подлежи на обжалване по общия ред.
Считаме, че текстът относно неподлежащите на задължително обезпечаване от страна на лицата суми, които следва да се възстановяват в 30-дневен срок в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени, следва да се тълкува в смисъл, че на такова възстановяване подлежат сумите, за които няма обосновани очаквания в ревизионното производство декларираните от лицето резултати за възстановяване и данъци за внасяне да бъдат коригирани, чрез непризнаване на данъчен кредит или установяване на допълнителни данъчни задължения за всички периоди в обхвата на ревизията, включително за други данъци и осигурителни вноски в обхвата й, ако има такива.
Съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗДДС, когато в случаите по ал. 3 са налице изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, в същите срокове органът по приходите извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв. Предвид цитираната норма от така установената безспорно подлежаща на възстановяване сума се извършва прихващане по ал. 5 на чл. 92 от ЗДДС.
Възстановяването или отказът да бъде възстановен данъка се извършва с акт за прихващане или възстановяване, в който следва изрично да бъдат посочени специалните основания по чл. 92, ал. 3 и ал. 11 от ЗДДС, както и специалният ред за обжалването му.
Следва в акта да се посочат обоснованите очаквания в ревизионното производство декларираните от лицето резултати за възстановяване и данъци за внасяне да бъдат коригирани, аналогично на случаите, при които се обосновава необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки – т.е., трябва да се обоснове очакваният размер на корекцията на данъчния резултат при ревизионното производство.
Съгласно последното изречение от ал. 11 на чл. 92 от ЗДДС за невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8 на същата разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, независимо от разпоредбите на ал. 3, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.
Предвид цитираните разпоредби, след издаването на АПВ, по силата на който евентуално се възстановява част от декларирания по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС от лицето данък или се отказва възстановяването му, за невъзстановената част от сумата лицето, ако желае да му бъде възстановена преди приключване на ревизията, следва да представи предвиденото в закона обезпечение. При непредставянето на такова, срокът за възстановяване е срокът за издаване на ревизионния акт.
Актът по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. Т.е., жалба може да бъде подадена в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок (чл. 197, ал. 1 от ДОПК). На основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението на териториалния директор може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на акта, който може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, действаща към момента на влизане в сила на ал. 11 на същата разпоредба, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в закона срокове по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
Тоест, независимо че по силата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС при образувана ревизия безспорно подлежащият на възстановяване данък подлежи на възстановяване в 30-дневен срок от датата на връчване на ЗВР, а за останалите суми органите по приходите при непредставяне на обезпечение имат право да забавят възстановяването на данъка до изтичане срока за завършване на ревизията, то падежът на задължението не се променя. Поради това след изтичане на срока по ал. 3 за невъзстановения без основание данък (данъкът, който в резултат на ревизията е установено, че подлежи на възстановяване) се дължи лихва.
Например:
На 14.01.2014 г. е подадена СД с резултат ДДС за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС в размер на 1000 лв. На 13.02.2014 г. е издадена ЗВР. Същата е връчена на лицето на 20.02.2014 г. Във връзка с издаден АПВ на 20.03.2014 г. на лицето са възстановени 200 лв. На 20.05.2014 г. е издаден РА с установен резултат за периода ДДС за възстановяване на основание чл. 92, ал. 3 от ЗДДС 600 лв. Актът не е обжалван. На 23.05.2014 г. сумата от 400 лв. е възстановена на лицето.
Дължимите лихви са:
за сумата от 200 лв. – за периода от 15.02.2014 г. до 19.03.2014 г.
за сумата от 400 лв. – за периода от 15.02.2014 г. до 22.05.2014 г.
При отмяна, цялостна или частична на акта, с който е отказано възстановяване на претендиран от лицето по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС данък, лихва се дължи от датата на която данъкът е следвало да бъде възстановен – изтичането на 30-дневния срок от подаване на СД, до датата на реалното възстановяване на данъка на лицето или на прихващането с публични задължения на същото лице, като се съобрази обратното действие на погасителния ефект на прихващането – към датата, на която двете задължения са се противопоставили, годни за компенсация.
Когато данъкът, деклариран като подлежащ за възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, се възстановява след проверка, лихва не се дължи, в случай, че се спази законовият срок за възстановяване по ал. 11, идентичен по размер и начална дата с този по ал. 3. Дължимост на лихва възниква, ако данъкът в тези случаи се възстанови по-късно от 30 дни след подаване на справка-декларацията за периода, за който е декларирано правото на възстановяване.
